За крадците, чораджиите и обикновенните тъпанари

Снощи за пореден (30’ти) път ми откраднаха емблемата на мерцедеса. За да не си помисли някой,че се хваля с кола, казвам че колата е 15 годишна. Самото гепене на емблемата не е нещо супер важно и дори съм свикнал вече на такива вандализми. По едно време си купувах по три четири емблеми едновременно, за да си имам резерва, когато ми ги гепнат 🙂

Тези дни Майк Рам писа в неговия блог, как семейството му е станало жертва на тъпа кражба и реших и аз да постна малко разсъждения, относно гепенето в България.

Да минем на въпроса. Гепачите в България са три групи и започвам с първата.

Крадци– Тези пичове не си поплюват и затова в пресата ги наричат често бизнесмени, ‘щото са тафнали много кинти и журналистите нямат мотивация да ги наричат с истински имена. Вече двадесет години наблюдаваме действията на крадците и сме свидетели на тоталното окрадване на всичко, което си струва в България. Наблюдаваме и псуваме. От Европа наблюдават, но не псуват, ама ни спират кранчето. Тези играчи, често са с протекции от високо ниво, даже и понякога са политици, завършили тъпа специалност в селски университет и решили с чест да управляват народа, но забравили да се отърват от смотания си манталитет на тъпанари. Толкова за тях. Не са много, но затова пък гепят яко и с хъс.

Чораджии – Почти няма нашенец, който да не е ставал жертва на чораджиите, но напоследък те чорят повече от апартаментите и колите на крадците, ‘щото от обикновенния българин вече нама к’во да се гепи. Една немалка прослойка от нашето население, които поддържат по-висок стандарт с кражби на чуждо имущество. В последно време броят им намаля, защото забягнаха към Испания, където прославят името на нашата Родина, пък и няма какво да се гепи от обикновенния българин, както вече казах. Пак са си много в България.

Тъпанари – Огромна част от българското население, възпитавано от родителите си в злоба, завист и неуважение към чуждото имущество. Те са царете на далаверата. Взимат всичко от там, където го намерят, без значение дали е ценно и дали им трябва. Не обичат да плащат за никакви вещи или материали. Щом нещо им потрябва и не могат да го получат срещу шише ракия, те просто го тафят от некой друг балък. Един шофьор на такси, когото познавах, крадеше баластра в тенекии от сирене на всеки свой курс, за да си покрие дворчето на село. Винаги когато минеше покрай Семинарията (където имаше куп с баластра), слизаше и пълнеше две тенекии. Не знам колко общо баластра е гепнал, но доста време се трудеше. Друга голяма част тъпанари дойдоха от село и в една огромна върволица напълниха центъра на столицата, претарашвайки де що има мазе и таван. Крадят всичко, което видят, но най-вече метал.  Ако си си оставил старата пералня машина в мазето, тези тъпанари я влачеха на гръб незнам-си-колко-си километра, че да си я ползват или продадът. Голем удар, а ?  Явно е по-добре така, отколкото да бачкаш ниско квалифициран труд. Кофтито е, че много българи не са квалифицирани и предпочитат да краднат, вместо да бачкат. Други тъпанари ходят на работа, но пак гепят де що видят. Понякога това е портфейл или телефон на колега, понякога е продукция, която произвеждат или продават в мястото, където работят. Дори да не им трябва, пак гепят 🙂 Един такъв тъпанар работеше в Своге във фабриката за шоколад. Както се казва- крадеше и с гъза си. Сухо мляко, бисквити, масло-всичко що имаше в завода се влачеше дома. Не че яде сладко, ама нали е далавера. Тъпанари за жалост в България има много, ама страшно много.

Ето това е положението сънародници. Излиза, че по-голямата част от населението краде, гепи, чори или далавери. Останалите се опитват да пишат за позитивното, да казват добри думи за добри хора и да сформират н’екво мижаво гражданско общество, обаче са малко и срещат неразбиране в голяма част от сънародниците.

Сега отивам да си купя нова емблема за Мерцедеса, защото резервните са ми свършили.