За братовчедите, другите от родата и шуробаджанащината

25.06.2010

Дразни ли ви братовчедщината ?

Забелязали ли сте, че често не се замисляме за близките ни хора, а просто всичко казано от тях, считаме за чиста монета и сме сигурни, че са добри във всичко, само защото са ни близки ? Никога не сме се вглеждали в тяхната работа и никога не се питаме, дали наистина са добри в това, което вършат.

Вече живеем в голямото село и всички наши съселяни от предишното ни село са се превърнали от отколешни врагове, в близки хора, с които заедно ще прегазим всички местни, които незнайно защо мразим още преди да сме ги видели. Нема лошо.

Пример 1:

Геле от Сусурлево веднъж е лепил плочки в кочината на лелинчо си. Ние преди му завиждахме на Геле, щото неговата коза даваше  годишно с триста грама мляко повече от наш’та, обаче сега той ни е приятел и съюзник срещу тъпите парчета от големия град. Дотук нищо лошо, щото ние с Геле сме си от деца заедно. Изненадата идва, когато горещо препоръчваме Геле на колега, който за да спести кинти си търси плочкаджия сред приятелите. Земи тоя Геле тогава. Гелето е пиянде, освен че не е плочкаджия. Та както всички се сещате, колегата остава недоволен от Геле и съответно от вас. Сега от кой ще искате кинти назаем, като свърши дребната заплата ?

Пример 2:

Щастието ви се усмихва и след като сте работили, като офис администратор три години, изведнъж ставате бизнесмен, със свой малък стартъп и започвате борбата с конкуренцията, пък и с кофтите условия в любимата ни България. Естествено за служители в новата фирма наемате само роднини и лично познати от предишното село. Проверени хора, пък и по-евтинко ви излизат. Наемате и Геле, щот е ваш човек, пък и нема по-добър, като стане дума за доене на коза. За офис администратор.  Обаче роднините и съселяните нещо не бачкат, като хората. Геле посреща клиентите поркан и само за лепене на плочки говори, пък вие продавате компютри. Стрина ви Вуна пък завижда на Геле, заради това, че общува с клиенти и говори по телефона, а тя горката се занимава с кофти деловодителска работа. На шурата брат’чеда уж беше голем компютърджия у Сусурлево, пък сега се оказва, че не може един комп да асемблира. Обаче зълвата е най-гадна от всички. Тя е финансов директор и вие я подозирате, че гепи яко. То това си е и самата истина де. Постепенно атмосферата в офиса се помрачава от завист и недоволство, пък междувременно Геле е успял да не залепи плочките у един- двама от и без това малкото ви клиенти и те вече естествено не са ви клиенти. Кризата идва и фалитът е неизбежен. Затваряте кепенците и разгонвате родата да се оправя сама. Пък те ви намразват още повече от преди. Не можете да плащате и лизинга за новата “Дачия”.

Повече примери няма да давам, защото е безмислено. Това, че сме израстнали заедно с Геле не значи автоматично, че е добър в лепенето на плочки, щото много се фука, пък и кочината на лелинчо все пак….

Айде със здраве  и мислете повече, защото понякога от най-обикновено недомислие нещата могат много да загрубеят 🙂 🙂


Моите 10 малки тайни :)

15.05.2010

Тука една другарка ме агитира да попиша малко в блога и въпреки, че времето напоследък ми е кът, пък и се занимавам с други дела, ще взема да се помъча малко 🙂

1. Имаше навремето една история за Владимир Илич, че счупил с футболна топка един джам в училището, дето го научили да бъде такъв изрод. В онези години не ни го представяха в такваз светлина и въпреки че тогава в Русия не е имало футболни топки и прозорци, разказчето продължава по следният начин.

Всички дечица избягали от местоджамопрестъплението освен Улянов, който достойно останал, да понесе вината за своята постъпка, щото бил достоен човек. И даскалите му простили.

И на мен като малък ми се случи същото и останах да си понеса вината, и не ми простиха, ами купих и поставих нов джам. Лошото обаче е, че и като пораснах все още държа да си понасям последствията, което не го препоръчвам, щото не е целесъобразно.

2. Не обичам, когато се говори едно, а се върши друго. Ама верно се разпенвам и не спестявам на никого, този факт, обяснявайки му с подробности, че лъже. Обаче, като се замисля всички ние гледаме да се представим в по-добра светлина и защо трябва точно аз да обяснявам на някой, който по-добре от мен знае що за стока е, какво всъщност представлява. Обяснявам на двуличниците, че са двуличници 🙂 . Пълна липса на дипломация и свещенна тъпота. Така, че не съм просто тъп, а и свещен 🙂 .

3. Изпитвам респект към мениджърите си. Лошо :). Макар и аз да съм бил директор и даже до скоро да ръководех свой Старт-ъп, все още смятам, че към ръководителите трябва да се отнасяме по-официално. Имал съм случай, в който неуважаван от мен директор  ми се пеняви и аз вместо да го попилея на секундата, заради тъпотията му, културно и с търпение се обяснявам. Пък нито съм търпелив, нито културен особенно много.

4. В първи клас наръгах едно циганче с джобно ножче. Ето я историята :

Баба (бог да я прости) се беше омъжила за втори път за един пич от Сандански и макар и хубаво градче, там знаете има много РОМИ (цигани, така да се каже). Едно циганче беше убило гугутка с прашка и отряза главата на мъртвата птичка с ножче пред мен, като ми каза, че моята е следващата. Аз обаче много обичам птици и много не обичам цигани, пък и от шубе му взех ножчето и му го забих в г… . Дядото беше уважаван човек в Сандански пък и малко див и много силен, та ме отърва от циганска вендета, макар че ме нашамари яко и мен. Не е хубаво да се трепят малцинствата.

5. Още една случка от Сандански 🙂 Там съм бил две лета, обаче паметни. Аз и моя брат близнак се шляехме по цял ден без никакъв контрол от баба и дядо, и нашите престанаха да ни пускат, щото те цяла година ни възпитават, а след това един месец на село и всичко отива по дяволите.  Тя баба си живееше в София, така че и за нея това си е било малко като екскурзия, пък и е малко градче и тогава всички се познаваха там. Бях научил една две цигански псувни и приложих една на практика срещу една циганка. Естествено ромката ме подгони, но не за да ме черпи с ром, ми да ме маризи. Бягах през някакви дворчета и накрая влязох на втория етаж в една къща, от където нямаше вече къде да мърдам освен през прозореца. Погледнах и видях долу един леген с пране, обаче не можах да го уцеля и вместо в легенчето се треснах на бетона (не че легена щеше да ме спаси де). Помислих, че съм си счупил краката, но само ми се натъртили петите 🙂 Циганката после на ръце ме занесе на дядо и баба :). Евала и бичим. Добра жена. Аз я псувам, пък тя ме спасява 🙂 .

6. Още една тайна е, че ми растат вече косми в ушите, което показва, че одъртявам. То за одъртяването не е тайна, но не обичам косми, и затова се обезкосмявам. Май станаха две тайни тука.

7. Бях влюбен в една девойка, и за да заминем на море си продадох всичкото злато, излъгвайки майка, че са ми го свили. Години по-късно разбрах, че маман въобще не се е излъгала, но с търпение, което само една майка има ми е простила мълчаливо и с тъга. Майка ми е изключително умна и с голям опит във външнотърговско предприятие, където има повече лъжци на глава, отколкото в гето и едно аматьорче, като мен не може да я “метне” по никакъв начин.

8. Пак за одъртяването. Вчера на концерта на ДиСи, един приятел ме покани на организирани от него бънджи скокове, и макар и да съм скачал няколко пъти, днес осъзнах, че ме е шубе вече.Като Майк Рам. Диагноза дъртоза.

9. Като малък късах крилата на мухите. Нема страшно . Жената е психолог и експертизата и е, че съм почти нормален 🙂

10. Сега вече сериозно.

Аз съм почтен и честолюбив. Съветвам ви да не бъдете такива, защото много трудно се живее така в нашето общество.


Котешки грип

15.03.2010

Пак се задава животински грип 🙂 Купувайте ваксини и треперете. Този път е котешки. Малките гадинки за пореден път заплашват човечеството, този път със смъртоносен вирус.  Досега засегнатите от животински грип бяха предимно селските стопани. В целия свят тези, които отглеждаха свине, птици и кози, трепереха и изтрепваха добичетата си, за да не се зарази човечеството. Бавно умираше бизнесът им. На фармацевтичните компании обаче им беше гот, ‘щото масовата истерия им продаваше ваксините. Сега вече има  котешки грип, което засяга не само селските стопани, ами една голяма част от човечеството, отглеждащи котки. Писал съм вече в блога за животинските грипове.

Пазете си котките 🙂

Зъл вирусоносител :)

Зъл вирусоносител 🙂


За крадците, чораджиите и обикновенните тъпанари

11.03.2010

Снощи за пореден (30’ти) път ми откраднаха емблемата на мерцедеса. За да не си помисли някой,че се хваля с кола, казвам че колата е 15 годишна. Самото гепене на емблемата не е нещо супер важно и дори съм свикнал вече на такива вандализми. По едно време си купувах по три четири емблеми едновременно, за да си имам резерва, когато ми ги гепнат 🙂

Тези дни Майк Рам писа в неговия блог, как семейството му е станало жертва на тъпа кражба и реших и аз да постна малко разсъждения, относно гепенето в България.

Да минем на въпроса. Гепачите в България са три групи и започвам с първата.

Крадци– Тези пичове не си поплюват и затова в пресата ги наричат често бизнесмени, ‘щото са тафнали много кинти и журналистите нямат мотивация да ги наричат с истински имена. Вече двадесет години наблюдаваме действията на крадците и сме свидетели на тоталното окрадване на всичко, което си струва в България. Наблюдаваме и псуваме. От Европа наблюдават, но не псуват, ама ни спират кранчето. Тези играчи, често са с протекции от високо ниво, даже и понякога са политици, завършили тъпа специалност в селски университет и решили с чест да управляват народа, но забравили да се отърват от смотания си манталитет на тъпанари. Толкова за тях. Не са много, но затова пък гепят яко и с хъс.

Чораджии – Почти няма нашенец, който да не е ставал жертва на чораджиите, но напоследък те чорят повече от апартаментите и колите на крадците, ‘щото от обикновенния българин вече нама к’во да се гепи. Една немалка прослойка от нашето население, които поддържат по-висок стандарт с кражби на чуждо имущество. В последно време броят им намаля, защото забягнаха към Испания, където прославят името на нашата Родина, пък и няма какво да се гепи от обикновенния българин, както вече казах. Пак са си много в България.

Тъпанари – Огромна част от българското население, възпитавано от родителите си в злоба, завист и неуважение към чуждото имущество. Те са царете на далаверата. Взимат всичко от там, където го намерят, без значение дали е ценно и дали им трябва. Не обичат да плащат за никакви вещи или материали. Щом нещо им потрябва и не могат да го получат срещу шише ракия, те просто го тафят от некой друг балък. Един шофьор на такси, когото познавах, крадеше баластра в тенекии от сирене на всеки свой курс, за да си покрие дворчето на село. Винаги когато минеше покрай Семинарията (където имаше куп с баластра), слизаше и пълнеше две тенекии. Не знам колко общо баластра е гепнал, но доста време се трудеше. Друга голяма част тъпанари дойдоха от село и в една огромна върволица напълниха центъра на столицата, претарашвайки де що има мазе и таван. Крадят всичко, което видят, но най-вече метал.  Ако си си оставил старата пералня машина в мазето, тези тъпанари я влачеха на гръб незнам-си-колко-си километра, че да си я ползват или продадът. Голем удар, а ?  Явно е по-добре така, отколкото да бачкаш ниско квалифициран труд. Кофтито е, че много българи не са квалифицирани и предпочитат да краднат, вместо да бачкат. Други тъпанари ходят на работа, но пак гепят де що видят. Понякога това е портфейл или телефон на колега, понякога е продукция, която произвеждат или продават в мястото, където работят. Дори да не им трябва, пак гепят 🙂 Един такъв тъпанар работеше в Своге във фабриката за шоколад. Както се казва- крадеше и с гъза си. Сухо мляко, бисквити, масло-всичко що имаше в завода се влачеше дома. Не че яде сладко, ама нали е далавера. Тъпанари за жалост в България има много, ама страшно много.

Ето това е положението сънародници. Излиза, че по-голямата част от населението краде, гепи, чори или далавери. Останалите се опитват да пишат за позитивното, да казват добри думи за добри хора и да сформират н’екво мижаво гражданско общество, обаче са малко и срещат неразбиране в голяма част от сънародниците.

Сега отивам да си купя нова емблема за Мерцедеса, защото резервните са ми свършили.


Бате Владо-фризьора

18.02.2010

По една инициатива на Майк Рам (Добра дума за добри хора), пиша тук за бате Владо, който е фризьор в родната ми махала.  Бате Владо е фризьор от петдесет и няколко години и за това време е събрал огромна клиентела, благодарение на професионализм и приятни обноски. Влезнеш ли в салона му получаваш усещане за спокойствие, заради сигурността, че ще получиш перфектна прическа без да следиш какво се случва през цялото време. Този човек години наред комуникира с различни хора и може да води разговори на всякакви теми, но не това кара клиентите да си говорят с него. Причината е проста: Бате Владо наистина се интересува как се чувстваш. Всички сме свикнали да отговаряме машинално, когато ни попитат “Как си ?”, но когато бате Владо те попита, ти просто споделяш, защото чувстваш, че той искренно се интересува от твоето благополучие. Ако не си на кеф той просто казва нещо успокояващо и те оставя сам с мислите ти. Естествено той не се оплаква от нищо, макар и седемдесет и нещо годишен.

Ако се наложи да изчакате друг клиент преди вас, защото сте отишли без предварително заявен час (като мен), незабавно ще получите няколко вестника за четене и предложение за кафе, пък може даже да ви почерпи и от неговите цигари. Виждал съм клиент да си заръчва от домашната ракийка на бате Владо, с която той много се гордее.

Салонът е обзаведен уютно, а “инструментите” са модерни, което контрастира с възрастта на бате Владо и колежката му, работеща с него от тридесет години. Макар и работещ със старомоден бръснач, този човек ще ти предложи последния “писък” от маските за коса и всякакви други помади, помагащи за комфорта на вашата коса и самочувствие, а дори може да извади от шкафчето и одеколон “Каро” за хардлайнерите сред неговите клиенти.

Та така за бате Владо. Готин човек е. Професионалист, който на всичко отгоре е и добър човек. Пожелавам му много здраве и дълголетие.

Благодаря, бате Владо.


Световен ден за безопасен интернет

08.02.2010

9 Февруари е световният ден за безопасен Интернет и ще бъде отбелязан в над 60 страни по света. Начинанието е похвално, защото светът трябва да бъде запознаван постоянно с опасностите, които ги дебнат.

Интернет е едно чудесно място, но за жалост крие големи опасности за ползвателите и не визирам само кибер-престъпленията. С комерсиализацията на компютрите все повече хора прекарват много време онлайн и се сблъскват с всякакъв вид информация, която се смята за достоверна, само защото е публикувана. Реално няма никакъв контрол, кой какво публикува и вредната информация заплашва да придобие особенно големи размери. Нарастването на популярността на социалните мрежи и сайтовете за ъплоадване на видео и снимки също крие опасност, защото веднъж качени, записите остават дълго време и могат да компрометират някой в бъдеще. Има пресни случаи, в които хора са изнудвани да вършат определени неща под заплаха, че ще бъдат качени уличаващи ги записи в Интернет. Тези записи могат да станат много популярни, защото са супер удобни за преглед по всяко време, от всяко място и от всеки. Представете си бъдещият ви работодател след търсене за вас, да попадне на нещо правено през младежки период и под влияние на алкохол 🙂 За жалост децата пак са най-потърпевши в дадения случай и ниската компетентност на родителите пречи те да бъдат предупредени.

Ползите от Интернет са огромни, но за съжаление той крие и много опасности, и затова трябва да сме подготвени и да пазим нашите деца, които в чести случаи имат по-голяма подготовка в новите технологии от нас, но за жалост не знаят как да се пазят.


Кръчмата

07.02.2010

Днес едно приятелче на майтап ме заведе в една кръчма открита наскоро от него. На пазара “Георги Кирков” или Женския, или там както се нарича сега, се намира въпросното кръчме “Драгоман”, в което сервират предимно субпродукти или карантия по народно му. Нямам представа, как не е затворена от властите, но на това място можеш да хванеш дезинтерия дори без да консумираш или да пипаш нещо 🙂 Столът на който седнах имаше трохи, датиращи на поне една година, а покривката, непознала пране имаше лекета от всякаква порода и всички мерудии, предлагани в менюто се бяха разположили на купчинки и само чакаха някой да си овкуси карантийките и да папка вкусно. Половината помещение беше склад, в който собствениците и/или наемателите бяха складирали всевъзможни непотребни вещи, които им пречат в къщи, но пък им е жал да изхвърлят. На стените имаше нарисувани пана, изобразяващи пиещи вино хора в битова обстановка и чашите бяха огромни за сметка на чиниите, които авторът явно недолюбва щото почти липсваха.

Иначе персоналът беше любезен и дори обича животните, защото кучето-порода коферман, живеещо там, когато му подхвърлих месенце, само го подуши и извърна глава към мен с поглед, изразяващ пренасищане от храна 🙂 Беше ми неудобно да снимам мръсотията, затова направих малко снимки 🙂

Куклата спинка в истинска бебешка количка 🙂

Сервитьорката и бара. Под телевизора има мръсни чинии 🙂

В "двора" на масите още има непочистен сняг.