Моите 10 малки тайни :)

Тука една другарка ме агитира да попиша малко в блога и въпреки, че времето напоследък ми е кът, пък и се занимавам с други дела, ще взема да се помъча малко 🙂

1. Имаше навремето една история за Владимир Илич, че счупил с футболна топка един джам в училището, дето го научили да бъде такъв изрод. В онези години не ни го представяха в такваз светлина и въпреки че тогава в Русия не е имало футболни топки и прозорци, разказчето продължава по следният начин.

Всички дечица избягали от местоджамопрестъплението освен Улянов, който достойно останал, да понесе вината за своята постъпка, щото бил достоен човек. И даскалите му простили.

И на мен като малък ми се случи същото и останах да си понеса вината, и не ми простиха, ами купих и поставих нов джам. Лошото обаче е, че и като пораснах все още държа да си понасям последствията, което не го препоръчвам, щото не е целесъобразно.

2. Не обичам, когато се говори едно, а се върши друго. Ама верно се разпенвам и не спестявам на никого, този факт, обяснявайки му с подробности, че лъже. Обаче, като се замисля всички ние гледаме да се представим в по-добра светлина и защо трябва точно аз да обяснявам на някой, който по-добре от мен знае що за стока е, какво всъщност представлява. Обяснявам на двуличниците, че са двуличници 🙂 . Пълна липса на дипломация и свещенна тъпота. Така, че не съм просто тъп, а и свещен 🙂 .

3. Изпитвам респект към мениджърите си. Лошо :). Макар и аз да съм бил директор и даже до скоро да ръководех свой Старт-ъп, все още смятам, че към ръководителите трябва да се отнасяме по-официално. Имал съм случай, в който неуважаван от мен директор  ми се пеняви и аз вместо да го попилея на секундата, заради тъпотията му, културно и с търпение се обяснявам. Пък нито съм търпелив, нито културен особенно много.

4. В първи клас наръгах едно циганче с джобно ножче. Ето я историята :

Баба (бог да я прости) се беше омъжила за втори път за един пич от Сандански и макар и хубаво градче, там знаете има много РОМИ (цигани, така да се каже). Едно циганче беше убило гугутка с прашка и отряза главата на мъртвата птичка с ножче пред мен, като ми каза, че моята е следващата. Аз обаче много обичам птици и много не обичам цигани, пък и от шубе му взех ножчето и му го забих в г… . Дядото беше уважаван човек в Сандански пък и малко див и много силен, та ме отърва от циганска вендета, макар че ме нашамари яко и мен. Не е хубаво да се трепят малцинствата.

5. Още една случка от Сандански 🙂 Там съм бил две лета, обаче паметни. Аз и моя брат близнак се шляехме по цял ден без никакъв контрол от баба и дядо, и нашите престанаха да ни пускат, щото те цяла година ни възпитават, а след това един месец на село и всичко отива по дяволите.  Тя баба си живееше в София, така че и за нея това си е било малко като екскурзия, пък и е малко градче и тогава всички се познаваха там. Бях научил една две цигански псувни и приложих една на практика срещу една циганка. Естествено ромката ме подгони, но не за да ме черпи с ром, ми да ме маризи. Бягах през някакви дворчета и накрая влязох на втория етаж в една къща, от където нямаше вече къде да мърдам освен през прозореца. Погледнах и видях долу един леген с пране, обаче не можах да го уцеля и вместо в легенчето се треснах на бетона (не че легена щеше да ме спаси де). Помислих, че съм си счупил краката, но само ми се натъртили петите 🙂 Циганката после на ръце ме занесе на дядо и баба :). Евала и бичим. Добра жена. Аз я псувам, пък тя ме спасява 🙂 .

6. Още една тайна е, че ми растат вече косми в ушите, което показва, че одъртявам. То за одъртяването не е тайна, но не обичам косми, и затова се обезкосмявам. Май станаха две тайни тука.

7. Бях влюбен в една девойка, и за да заминем на море си продадох всичкото злато, излъгвайки майка, че са ми го свили. Години по-късно разбрах, че маман въобще не се е излъгала, но с търпение, което само една майка има ми е простила мълчаливо и с тъга. Майка ми е изключително умна и с голям опит във външнотърговско предприятие, където има повече лъжци на глава, отколкото в гето и едно аматьорче, като мен не може да я “метне” по никакъв начин.

8. Пак за одъртяването. Вчера на концерта на ДиСи, един приятел ме покани на организирани от него бънджи скокове, и макар и да съм скачал няколко пъти, днес осъзнах, че ме е шубе вече.Като Майк Рам. Диагноза дъртоза.

9. Като малък късах крилата на мухите. Нема страшно . Жената е психолог и експертизата и е, че съм почти нормален 🙂

10. Сега вече сериозно.

Аз съм почтен и честолюбив. Съветвам ви да не бъдете такива, защото много трудно се живее така в нашето общество.