Бате Владо-фризьора

18.02.2010

По една инициатива на Майк Рам (Добра дума за добри хора), пиша тук за бате Владо, който е фризьор в родната ми махала.  Бате Владо е фризьор от петдесет и няколко години и за това време е събрал огромна клиентела, благодарение на професионализм и приятни обноски. Влезнеш ли в салона му получаваш усещане за спокойствие, заради сигурността, че ще получиш перфектна прическа без да следиш какво се случва през цялото време. Този човек години наред комуникира с различни хора и може да води разговори на всякакви теми, но не това кара клиентите да си говорят с него. Причината е проста: Бате Владо наистина се интересува как се чувстваш. Всички сме свикнали да отговаряме машинално, когато ни попитат “Как си ?”, но когато бате Владо те попита, ти просто споделяш, защото чувстваш, че той искренно се интересува от твоето благополучие. Ако не си на кеф той просто казва нещо успокояващо и те оставя сам с мислите ти. Естествено той не се оплаква от нищо, макар и седемдесет и нещо годишен.

Ако се наложи да изчакате друг клиент преди вас, защото сте отишли без предварително заявен час (като мен), незабавно ще получите няколко вестника за четене и предложение за кафе, пък може даже да ви почерпи и от неговите цигари. Виждал съм клиент да си заръчва от домашната ракийка на бате Владо, с която той много се гордее.

Салонът е обзаведен уютно, а “инструментите” са модерни, което контрастира с възрастта на бате Владо и колежката му, работеща с него от тридесет години. Макар и работещ със старомоден бръснач, този човек ще ти предложи последния “писък” от маските за коса и всякакви други помади, помагащи за комфорта на вашата коса и самочувствие, а дори може да извади от шкафчето и одеколон “Каро” за хардлайнерите сред неговите клиенти.

Та така за бате Владо. Готин човек е. Професионалист, който на всичко отгоре е и добър човек. Пожелавам му много здраве и дълголетие.

Благодаря, бате Владо.

Advertisements

Световен ден за безопасен интернет

08.02.2010

9 Февруари е световният ден за безопасен Интернет и ще бъде отбелязан в над 60 страни по света. Начинанието е похвално, защото светът трябва да бъде запознаван постоянно с опасностите, които ги дебнат.

Интернет е едно чудесно място, но за жалост крие големи опасности за ползвателите и не визирам само кибер-престъпленията. С комерсиализацията на компютрите все повече хора прекарват много време онлайн и се сблъскват с всякакъв вид информация, която се смята за достоверна, само защото е публикувана. Реално няма никакъв контрол, кой какво публикува и вредната информация заплашва да придобие особенно големи размери. Нарастването на популярността на социалните мрежи и сайтовете за ъплоадване на видео и снимки също крие опасност, защото веднъж качени, записите остават дълго време и могат да компрометират някой в бъдеще. Има пресни случаи, в които хора са изнудвани да вършат определени неща под заплаха, че ще бъдат качени уличаващи ги записи в Интернет. Тези записи могат да станат много популярни, защото са супер удобни за преглед по всяко време, от всяко място и от всеки. Представете си бъдещият ви работодател след търсене за вас, да попадне на нещо правено през младежки период и под влияние на алкохол 🙂 За жалост децата пак са най-потърпевши в дадения случай и ниската компетентност на родителите пречи те да бъдат предупредени.

Ползите от Интернет са огромни, но за съжаление той крие и много опасности, и затова трябва да сме подготвени и да пазим нашите деца, които в чести случаи имат по-голяма подготовка в новите технологии от нас, но за жалост не знаят как да се пазят.


Кръчмата

07.02.2010

Днес едно приятелче на майтап ме заведе в една кръчма открита наскоро от него. На пазара “Георги Кирков” или Женския, или там както се нарича сега, се намира въпросното кръчме “Драгоман”, в което сервират предимно субпродукти или карантия по народно му. Нямам представа, как не е затворена от властите, но на това място можеш да хванеш дезинтерия дори без да консумираш или да пипаш нещо 🙂 Столът на който седнах имаше трохи, датиращи на поне една година, а покривката, непознала пране имаше лекета от всякаква порода и всички мерудии, предлагани в менюто се бяха разположили на купчинки и само чакаха някой да си овкуси карантийките и да папка вкусно. Половината помещение беше склад, в който собствениците и/или наемателите бяха складирали всевъзможни непотребни вещи, които им пречат в къщи, но пък им е жал да изхвърлят. На стените имаше нарисувани пана, изобразяващи пиещи вино хора в битова обстановка и чашите бяха огромни за сметка на чиниите, които авторът явно недолюбва щото почти липсваха.

Иначе персоналът беше любезен и дори обича животните, защото кучето-порода коферман, живеещо там, когато му подхвърлих месенце, само го подуши и извърна глава към мен с поглед, изразяващ пренасищане от храна 🙂 Беше ми неудобно да снимам мръсотията, затова направих малко снимки 🙂

Куклата спинка в истинска бебешка количка 🙂

Сервитьорката и бара. Под телевизора има мръсни чинии 🙂

В "двора" на масите още има непочистен сняг.