14’та среща на клуб “Спри и помисли”.

25.01.2010

Вчера се проведе поредната среща на клуб “Спри и Помисли”.

Интересни презентации изнесоха Майк Рам и Пламен Петров, които ни учат как да бъдем позитивни и да използваме различни техники за да успеем в живота.

Презентациите бяха:

1. Реализация на визуализация (5 практически съвета по приложна магия).

2. Камъчето на благодарността (Колко малко е нужно, за да успеем).

Благодарение на тези двама души, имам възможност да си отворя мирогледа за неща, които не съм и подозирал и съм безкрайно щастлив, че ги познавам и черпя от техните вдъхновение и знания. Скоро в клубния сайт може да се видят всички презентации.


Почивка на море

06.01.2010

По новогодишните празници направих една разходка до морето, заедно с по-добрата половинка (приятелката-съпруга) и приятели. 7-8 дни в село Варвара ми се отразиха чудесно и дори успях да си почина. Тази година нямаше много хора по празниците и разходките по южното черноморие бяха изключително спокойни и безлюдни.
Малка реклама 🙂
В с.Варвара се намира заведение и хотел “При Димо” (може и да се казва по друг начин, но всички му викат така от години), където могат да се вкусят най-добрите ястия по южното ни черноморие.
Честита Нова Година на всички с пожелание за много здраве и късмет.
Малко снимки 🙂

Частна скаличка с. Варвара

Водни кокошки в рибарското заливче на с. Варвара

Силистар. Някой път има огромни вълни 🙂

Една надгробна плоча. Опасен плаж е Силистар.

Варварски пейзажи 🙂

Едно желязно дърво. с. Варвара

Дървото 🙂

Резово. Тук свършва България и започва един голям, безлюден турски плаж.

Резово. Скачането не е позволено, но ....


Аватар. Това е филмъ :)

22.12.2009

В Неделя гледах “Аватар” и мога да кажа с чиста съвест, че това е лентата на последните 5 години.
Няма да преразказвам фабулата, но във филма имаше всичко, което би се харесало на публиката, включително и любов. Ако можете го гледайте на 3D и няма да съжалявате.
Заслужаваше си чакането този филм.


Радваме ли се по празниците ?

19.12.2009

Вчера, заради големите задръствания ми се наложи да походя пеша из центъра на София.
Заглеждах се в лицата на хората с надежда да открия предпразнична радост и усмихнати очи, но не би.
Всички пешеходци изглеждаха зомбирани от техни си проблеми, гледаха си в краката, за да не се подхлъзнат по заледените тротоари, а една жена на около 40 дори гласно псуваше кмета, заради снега. Само за сравнение, миналата седмица ми пратиха снимки от големия сняг в Минеаполис, но там хората по-скоро се радваха на снега, отколкото да се мръщят на неудобството, причинено от него.
В България хората наистина имат проблеми, непознати другаде по света, но без усмивки сами правиме нещастието още по-голямо. В доста блогове напоследък се зачитам за силата на усмивката и позитивното в живота ни, и наистина смятам, че е наложително българите да се усмихваме повече. Казвам усмихваме, но имам предвид цялостен позитивен поглед върху живота. Щом дори по празниците няма усмивки по лицата ни, значи нещата са много зле. Надявам се в бъдеще повече да се пише за усмивката и така да се стигне до много хора в България, които наистина имат нужда от знание за силата на позитивното. Пожелавам късмет на всички и повече радост, за да можем да усетим прекрасните неща случващи се понякога с нас. Успехът ще дойде стига да вярваме в него, а негативизмът убива вярата в нас самите.


Иде ли козият грип ?

14.12.2009

След птичият и свинският грип, които хвърлиха в истерия повече от половината свят, иде ред на новият кози вирус, който вече е взел шест живота в Холандия. Над две хиляди били заразените с новия вирус, така че новата напаст има всички шансове да се превърне в пандемия. Страхувайте се !

Аз така и не можах да разбера, дали наистина трябва да се шашкам от тези грипни епидемии или не. По всички медии се ескалира някаква ужасна паника, затварят се държавни граници и се усилва контролът по летищата, а в същото време докторите ми казват да не се притеснявам ни най-малко, щото това било нещо нормално и няма място за никаква паника. Да съм си пил витаминчета и да не се тормозя с противогрипни ваксини. Оказва се, че медиите спират да рекламират новите епидемии, така внезапно, както и са започнали и естествено без обяснение, какво точно се случва. Хората продължават да си живеят по стария си начин, маските изчезват от лицата им и всички чакаме нещо ново да се случи с грипа, за да можем да се притесняваме отново.

Дали накрая няма да се получи, като в приказката за лъжливото овчарче и да спрем да вярваме на “честните” медии, докато наистина ни тръшне някакъв страшен щам, който да ни свари неподготвени и да изтрепе половината човечество ? Май въпреки огромния технически прогрес, движещите сили на хората си остават едни и същи, както и преди векове, щом намираме аналогии с народно творчество, от преди стотици години.


Силата на думите

30.11.2009

Всички знаем, че човечеството общува най-вече с думи, а действието и мимиката остават далеч по-назад. Слушаме думи, доста често празни и дори не се замисляме, какво се крие зад тях. Лековерно приемаме всичко, което чуем и поради способността си да анализираме си правим изводи, често за цял живот. Наскоро в блога на Майк Рам,прочетох за “единствената история”. Нещо подобно искам да кажа и аз. Чуваме нещо, което е абсолютна глупост и без да се замислим това остава в съзнанието ни, като истина и го споделяме с други хора, убедени в твърдението и дори склонни да спорим ожесточено за него само защото сме го чули. Да вземем за пример рекламите. Често ни заливат с абсолютни лъжи и ние, освен че купуваме продукта, повтаряме папагалски твърдението от ракламата, без да сме се убедили в истинноста на фактите. Навремето имаше книга, наречена- “Най-разпространените заблуждения” и в нея имаше невероятни неща, които цялото човечество знае, но които нямат нищо общо с истината. Почти съм сигурен, че тази способност на хората, да помнят и разпространяват неистини се изучава във факултетите по журналистика и ПиАр, като някакво ценно правило за самозаблуда на хората. Лесно е да те излъже някой, на когото вярваш безрезервно, но когато повтаряме някоя глупост, чута от несигурен източник, мисля че е малко глупаво.
Не мислите ли, че трябва да се замисляме повече, анализирайки твърденията, а не повтаряйки ги папагалски ? Дали ще живеем по-добре, ако това се случи ?


11’та среща на клуб “Спри и Помисли”

17.11.2009

В неделя се проведе единадесетата редовна среща на клуб “Спри и Помисли”, на която Пламен Петров и Майк Рам изнесоха две презентации, които ми направиха огромно впечатление и затова искам да го споделя в блога си.
Презентациите бяха:
1.”Враговете на успеха” от Пламен Петров.
2.„Случайност ли е нашият живот?” от Майк Рам.
Ще можете да ги видите на клубния сайт в най-скоро време 🙂
Заслужава си да ги прочетете.