Моите 10 малки тайни :)

15.05.2010

Тука една другарка ме агитира да попиша малко в блога и въпреки, че времето напоследък ми е кът, пък и се занимавам с други дела, ще взема да се помъча малко 🙂

1. Имаше навремето една история за Владимир Илич, че счупил с футболна топка един джам в училището, дето го научили да бъде такъв изрод. В онези години не ни го представяха в такваз светлина и въпреки че тогава в Русия не е имало футболни топки и прозорци, разказчето продължава по следният начин.

Всички дечица избягали от местоджамопрестъплението освен Улянов, който достойно останал, да понесе вината за своята постъпка, щото бил достоен човек. И даскалите му простили.

И на мен като малък ми се случи същото и останах да си понеса вината, и не ми простиха, ами купих и поставих нов джам. Лошото обаче е, че и като пораснах все още държа да си понасям последствията, което не го препоръчвам, щото не е целесъобразно.

2. Не обичам, когато се говори едно, а се върши друго. Ама верно се разпенвам и не спестявам на никого, този факт, обяснявайки му с подробности, че лъже. Обаче, като се замисля всички ние гледаме да се представим в по-добра светлина и защо трябва точно аз да обяснявам на някой, който по-добре от мен знае що за стока е, какво всъщност представлява. Обяснявам на двуличниците, че са двуличници 🙂 . Пълна липса на дипломация и свещенна тъпота. Така, че не съм просто тъп, а и свещен 🙂 .

3. Изпитвам респект към мениджърите си. Лошо :). Макар и аз да съм бил директор и даже до скоро да ръководех свой Старт-ъп, все още смятам, че към ръководителите трябва да се отнасяме по-официално. Имал съм случай, в който неуважаван от мен директор  ми се пеняви и аз вместо да го попилея на секундата, заради тъпотията му, културно и с търпение се обяснявам. Пък нито съм търпелив, нито културен особенно много.

4. В първи клас наръгах едно циганче с джобно ножче. Ето я историята :

Баба (бог да я прости) се беше омъжила за втори път за един пич от Сандански и макар и хубаво градче, там знаете има много РОМИ (цигани, така да се каже). Едно циганче беше убило гугутка с прашка и отряза главата на мъртвата птичка с ножче пред мен, като ми каза, че моята е следващата. Аз обаче много обичам птици и много не обичам цигани, пък и от шубе му взех ножчето и му го забих в г… . Дядото беше уважаван човек в Сандански пък и малко див и много силен, та ме отърва от циганска вендета, макар че ме нашамари яко и мен. Не е хубаво да се трепят малцинствата.

5. Още една случка от Сандански 🙂 Там съм бил две лета, обаче паметни. Аз и моя брат близнак се шляехме по цял ден без никакъв контрол от баба и дядо, и нашите престанаха да ни пускат, щото те цяла година ни възпитават, а след това един месец на село и всичко отива по дяволите.  Тя баба си живееше в София, така че и за нея това си е било малко като екскурзия, пък и е малко градче и тогава всички се познаваха там. Бях научил една две цигански псувни и приложих една на практика срещу една циганка. Естествено ромката ме подгони, но не за да ме черпи с ром, ми да ме маризи. Бягах през някакви дворчета и накрая влязох на втория етаж в една къща, от където нямаше вече къде да мърдам освен през прозореца. Погледнах и видях долу един леген с пране, обаче не можах да го уцеля и вместо в легенчето се треснах на бетона (не че легена щеше да ме спаси де). Помислих, че съм си счупил краката, но само ми се натъртили петите 🙂 Циганката после на ръце ме занесе на дядо и баба :). Евала и бичим. Добра жена. Аз я псувам, пък тя ме спасява 🙂 .

6. Още една тайна е, че ми растат вече косми в ушите, което показва, че одъртявам. То за одъртяването не е тайна, но не обичам косми, и затова се обезкосмявам. Май станаха две тайни тука.

7. Бях влюбен в една девойка, и за да заминем на море си продадох всичкото злато, излъгвайки майка, че са ми го свили. Години по-късно разбрах, че маман въобще не се е излъгала, но с търпение, което само една майка има ми е простила мълчаливо и с тъга. Майка ми е изключително умна и с голям опит във външнотърговско предприятие, където има повече лъжци на глава, отколкото в гето и едно аматьорче, като мен не може да я “метне” по никакъв начин.

8. Пак за одъртяването. Вчера на концерта на ДиСи, един приятел ме покани на организирани от него бънджи скокове, и макар и да съм скачал няколко пъти, днес осъзнах, че ме е шубе вече.Като Майк Рам. Диагноза дъртоза.

9. Като малък късах крилата на мухите. Нема страшно . Жената е психолог и експертизата и е, че съм почти нормален 🙂

10. Сега вече сериозно.

Аз съм почтен и честолюбив. Съветвам ви да не бъдете такива, защото много трудно се живее така в нашето общество.


Бате Владо-фризьора

18.02.2010

По една инициатива на Майк Рам (Добра дума за добри хора), пиша тук за бате Владо, който е фризьор в родната ми махала.  Бате Владо е фризьор от петдесет и няколко години и за това време е събрал огромна клиентела, благодарение на професионализм и приятни обноски. Влезнеш ли в салона му получаваш усещане за спокойствие, заради сигурността, че ще получиш перфектна прическа без да следиш какво се случва през цялото време. Този човек години наред комуникира с различни хора и може да води разговори на всякакви теми, но не това кара клиентите да си говорят с него. Причината е проста: Бате Владо наистина се интересува как се чувстваш. Всички сме свикнали да отговаряме машинално, когато ни попитат “Как си ?”, но когато бате Владо те попита, ти просто споделяш, защото чувстваш, че той искренно се интересува от твоето благополучие. Ако не си на кеф той просто казва нещо успокояващо и те оставя сам с мислите ти. Естествено той не се оплаква от нищо, макар и седемдесет и нещо годишен.

Ако се наложи да изчакате друг клиент преди вас, защото сте отишли без предварително заявен час (като мен), незабавно ще получите няколко вестника за четене и предложение за кафе, пък може даже да ви почерпи и от неговите цигари. Виждал съм клиент да си заръчва от домашната ракийка на бате Владо, с която той много се гордее.

Салонът е обзаведен уютно, а “инструментите” са модерни, което контрастира с възрастта на бате Владо и колежката му, работеща с него от тридесет години. Макар и работещ със старомоден бръснач, този човек ще ти предложи последния “писък” от маските за коса и всякакви други помади, помагащи за комфорта на вашата коса и самочувствие, а дори може да извади от шкафчето и одеколон “Каро” за хардлайнерите сред неговите клиенти.

Та така за бате Владо. Готин човек е. Професионалист, който на всичко отгоре е и добър човек. Пожелавам му много здраве и дълголетие.

Благодаря, бате Владо.


14’та среща на клуб “Спри и помисли”.

25.01.2010

Вчера се проведе поредната среща на клуб “Спри и Помисли”.

Интересни презентации изнесоха Майк Рам и Пламен Петров, които ни учат как да бъдем позитивни и да използваме различни техники за да успеем в живота.

Презентациите бяха:

1. Реализация на визуализация (5 практически съвета по приложна магия).

2. Камъчето на благодарността (Колко малко е нужно, за да успеем).

Благодарение на тези двама души, имам възможност да си отворя мирогледа за неща, които не съм и подозирал и съм безкрайно щастлив, че ги познавам и черпя от техните вдъхновение и знания. Скоро в клубния сайт може да се видят всички презентации.


Радваме ли се по празниците ?

19.12.2009

Вчера, заради големите задръствания ми се наложи да походя пеша из центъра на София.
Заглеждах се в лицата на хората с надежда да открия предпразнична радост и усмихнати очи, но не би.
Всички пешеходци изглеждаха зомбирани от техни си проблеми, гледаха си в краката, за да не се подхлъзнат по заледените тротоари, а една жена на около 40 дори гласно псуваше кмета, заради снега. Само за сравнение, миналата седмица ми пратиха снимки от големия сняг в Минеаполис, но там хората по-скоро се радваха на снега, отколкото да се мръщят на неудобството, причинено от него.
В България хората наистина имат проблеми, непознати другаде по света, но без усмивки сами правиме нещастието още по-голямо. В доста блогове напоследък се зачитам за силата на усмивката и позитивното в живота ни, и наистина смятам, че е наложително българите да се усмихваме повече. Казвам усмихваме, но имам предвид цялостен позитивен поглед върху живота. Щом дори по празниците няма усмивки по лицата ни, значи нещата са много зле. Надявам се в бъдеще повече да се пише за усмивката и така да се стигне до много хора в България, които наистина имат нужда от знание за силата на позитивното. Пожелавам късмет на всички и повече радост, за да можем да усетим прекрасните неща случващи се понякога с нас. Успехът ще дойде стига да вярваме в него, а негативизмът убива вярата в нас самите.


Силата на думите

30.11.2009

Всички знаем, че човечеството общува най-вече с думи, а действието и мимиката остават далеч по-назад. Слушаме думи, доста често празни и дори не се замисляме, какво се крие зад тях. Лековерно приемаме всичко, което чуем и поради способността си да анализираме си правим изводи, често за цял живот. Наскоро в блога на Майк Рам,прочетох за “единствената история”. Нещо подобно искам да кажа и аз. Чуваме нещо, което е абсолютна глупост и без да се замислим това остава в съзнанието ни, като истина и го споделяме с други хора, убедени в твърдението и дори склонни да спорим ожесточено за него само защото сме го чули. Да вземем за пример рекламите. Често ни заливат с абсолютни лъжи и ние, освен че купуваме продукта, повтаряме папагалски твърдението от ракламата, без да сме се убедили в истинноста на фактите. Навремето имаше книга, наречена- “Най-разпространените заблуждения” и в нея имаше невероятни неща, които цялото човечество знае, но които нямат нищо общо с истината. Почти съм сигурен, че тази способност на хората, да помнят и разпространяват неистини се изучава във факултетите по журналистика и ПиАр, като някакво ценно правило за самозаблуда на хората. Лесно е да те излъже някой, на когото вярваш безрезервно, но когато повтаряме някоя глупост, чута от несигурен източник, мисля че е малко глупаво.
Не мислите ли, че трябва да се замисляме повече, анализирайки твърденията, а не повтаряйки ги папагалски ? Дали ще живеем по-добре, ако това се случи ?


11’та среща на клуб “Спри и Помисли”

17.11.2009

В неделя се проведе единадесетата редовна среща на клуб “Спри и Помисли”, на която Пламен Петров и Майк Рам изнесоха две презентации, които ми направиха огромно впечатление и затова искам да го споделя в блога си.
Презентациите бяха:
1.”Враговете на успеха” от Пламен Петров.
2.„Случайност ли е нашият живот?” от Майк Рам.
Ще можете да ги видите на клубния сайт в най-скоро време 🙂
Заслужава си да ги прочетете.