Дразни ли ви братовчедщината ?
Забелязали ли сте, че често не се замисляме за близките ни хора, а просто всичко казано от тях, считаме за чиста монета и сме сигурни, че са добри във всичко, само защото са ни близки ? Никога не сме се вглеждали в тяхната работа и никога не се питаме, дали наистина са добри в това, което вършат.
Вече живеем в голямото село и всички наши съселяни от предишното ни село са се превърнали от отколешни врагове, в близки хора, с които заедно ще прегазим всички местни, които незнайно защо мразим още преди да сме ги видели. Нема лошо.
Пример 1:
Геле от Сусурлево веднъж е лепил плочки в кочината на лелинчо си. Ние преди му завиждахме на Геле, щото неговата коза даваше годишно с триста грама мляко повече от наш’та, обаче сега той ни е приятел и съюзник срещу тъпите парчета от големия град. Дотук нищо лошо, щото ние с Геле сме си от деца заедно. Изненадата идва, когато горещо препоръчваме Геле на колега, който за да спести кинти си търси плочкаджия сред приятелите. Земи тоя Геле тогава. Гелето е пиянде, освен че не е плочкаджия. Та както всички се сещате, колегата остава недоволен от Геле и съответно от вас. Сега от кой ще искате кинти назаем, като свърши дребната заплата ?
Пример 2:
Щастието ви се усмихва и след като сте работили, като офис администратор три години, изведнъж ставате бизнесмен, със свой малък стартъп и започвате борбата с конкуренцията, пък и с кофтите условия в любимата ни България. Естествено за служители в новата фирма наемате само роднини и лично познати от предишното село. Проверени хора, пък и по-евтинко ви излизат. Наемате и Геле, щот е ваш човек, пък и нема по-добър, като стане дума за доене на коза. За офис администратор. Обаче роднините и съселяните нещо не бачкат, като хората. Геле посреща клиентите поркан и само за лепене на плочки говори, пък вие продавате компютри. Стрина ви Вуна пък завижда на Геле, заради това, че общува с клиенти и говори по телефона, а тя горката се занимава с кофти деловодителска работа. На шурата брат’чеда уж беше голем компютърджия у Сусурлево, пък сега се оказва, че не може един комп да асемблира. Обаче зълвата е най-гадна от всички. Тя е финансов директор и вие я подозирате, че гепи яко. То това си е и самата истина де. Постепенно атмосферата в офиса се помрачава от завист и недоволство, пък междувременно Геле е успял да не залепи плочките у един- двама от и без това малкото ви клиенти и те вече естествено не са ви клиенти. Кризата идва и фалитът е неизбежен. Затваряте кепенците и разгонвате родата да се оправя сама. Пък те ви намразват още повече от преди. Не можете да плащате и лизинга за новата “Дачия”.
Повече примери няма да давам, защото е безмислено. Това, че сме израстнали заедно с Геле не значи автоматично, че е добър в лепенето на плочки, щото много се фука, пък и кочината на лелинчо все пак….
Айде със здраве и мислете повече, защото понякога от най-обикновено недомислие нещата могат много да загрубеят 
хахах е ма това шуробаджанащита по целия свят го има хахаха
ай дай сега една ракия хаххаа баджанак 
Право думаш, братчед, но да знаеш, че Гелето много ти се обиди.
Каза, че вече няма да ти лЕпи плочки
Нищо не разбирате от плочки, не можел добре да ги лепи. А питахте ли прасето на лелинчо да видите, че е доволно
Това братле е дивата и щастлива истина, формираща се в СОФИЯ ‘подчертававам’. В другите големи градове преселението не е чак такова каквото се случва в София. Или по скоро бай селянин се насочва към някой голям град, и защото заема мястото на жител на града, та жителя на града се изнася в София, където гетото е голямо и по лесно можеш да се впишеш в обстановката. Е да му е..а майката аз, като съм от София на село ли требва да отида, че децата ми няма в коя градина да отидат щото господин ПЕРНИЧАНИНА си е записал детето в софийска градина, защото няма как да дойде на строителния обект след 9 часа и да си остави детето на градина в Перник.
Наистина шуробаджанащината я има навсякъде, просто при нас е на макс… това е проблема!