Моите 10 малки тайни :)

Тука една другарка ме агитира да попиша малко в блога и въпреки, че времето напоследък ми е кът, пък и се занимавам с други дела, ще взема да се помъча малко

1. Имаше навремето една история за Владимир Илич, че счупил с футболна топка един джам в училището, дето го научили да бъде такъв изрод. В онези години не ни го представяха в такваз светлина и въпреки че тогава в Русия не е имало футболни топки и прозорци, разказчето продължава по следният начин.

Всички дечица избягали от местоджамопрестъплението освен Улянов, който достойно останал, да понесе вината за своята постъпка, щото бил достоен човек. И даскалите му простили.

И на мен като малък ми се случи същото и останах да си понеса вината, и не ми простиха, ами купих и поставих нов джам. Лошото обаче е, че и като пораснах все още държа да си понасям последствията, което не го препоръчвам, щото не е целесъобразно.

2. Не обичам, когато се говори едно, а се върши друго. Ама верно се разпенвам и не спестявам на никого, този факт, обяснявайки му с подробности, че лъже. Обаче, като се замисля всички ние гледаме да се представим в по-добра светлина и защо трябва точно аз да обяснявам на някой, който по-добре от мен знае що за стока е, какво всъщност представлява. Обяснявам на двуличниците, че са двуличници . Пълна липса на дипломация и свещенна тъпота. Така, че не съм просто тъп, а и свещен .

3. Изпитвам респект към мениджърите си. Лошо . Макар и аз да съм бил директор и даже до скоро да ръководех свой Старт-ъп, все още смятам, че към ръководителите трябва да се отнасяме по-официално. Имал съм случай, в който неуважаван от мен директор  ми се пеняви и аз вместо да го попилея на секундата, заради тъпотията му, културно и с търпение се обяснявам. Пък нито съм търпелив, нито културен особенно много.

4. В първи клас наръгах едно циганче с джобно ножче. Ето я историята :

Баба (бог да я прости) се беше омъжила за втори път за един пич от Сандански и макар и хубаво градче, там знаете има много РОМИ (цигани, така да се каже). Едно циганче беше убило гугутка с прашка и отряза главата на мъртвата птичка с ножче пред мен, като ми каза, че моята е следващата. Аз обаче много обичам птици и много не обичам цигани, пък и от шубе му взех ножчето и му го забих в г… . Дядото беше уважаван човек в Сандански пък и малко див и много силен, та ме отърва от циганска вендета, макар че ме нашамари яко и мен. Не е хубаво да се трепят малцинствата.

5. Още една случка от Сандански Там съм бил две лета, обаче паметни. Аз и моя брат близнак се шляехме по цял ден без никакъв контрол от баба и дядо, и нашите престанаха да ни пускат, щото те цяла година ни възпитават, а след това един месец на село и всичко отива по дяволите.  Тя баба си живееше в София, така че и за нея това си е било малко като екскурзия, пък и е малко градче и тогава всички се познаваха там. Бях научил една две цигански псувни и приложих една на практика срещу една циганка. Естествено ромката ме подгони, но не за да ме черпи с ром, ми да ме маризи. Бягах през някакви дворчета и накрая влязох на втория етаж в една къща, от където нямаше вече къде да мърдам освен през прозореца. Погледнах и видях долу един леген с пране, обаче не можах да го уцеля и вместо в легенчето се треснах на бетона (не че легена щеше да ме спаси де). Помислих, че съм си счупил краката, но само ми се натъртили петите Циганката после на ръце ме занесе на дядо и баба . Евала и бичим. Добра жена. Аз я псувам, пък тя ме спасява .

6. Още една тайна е, че ми растат вече косми в ушите, което показва, че одъртявам. То за одъртяването не е тайна, но не обичам косми, и затова се обезкосмявам. Май станаха две тайни тука.

7. Бях влюбен в една девойка, и за да заминем на море си продадох всичкото злато, излъгвайки майка, че са ми го свили. Години по-късно разбрах, че маман въобще не се е излъгала, но с търпение, което само една майка има ми е простила мълчаливо и с тъга. Майка ми е изключително умна и с голям опит във външнотърговско предприятие, където има повече лъжци на глава, отколкото в гето и едно аматьорче, като мен не може да я “метне” по никакъв начин.

8. Пак за одъртяването. Вчера на концерта на ДиСи, един приятел ме покани на организирани от него бънджи скокове, и макар и да съм скачал няколко пъти, днес осъзнах, че ме е шубе вече.Като Майк Рам. Диагноза дъртоза.

9. Като малък късах крилата на мухите. Нема страшно . Жената е психолог и експертизата и е, че съм почти нормален

10. Сега вече сериозно.

Аз съм почтен и честолюбив. Съветвам ви да не бъдете такива, защото много трудно се живее така в нашето общество.

Advertisement