За крадците, чораджиите и обикновенните тъпанари

Снощи за пореден (30′ти) път ми откраднаха емблемата на мерцедеса. За да не си помисли някой,че се хваля с кола, казвам че колата е 15 годишна. Самото гепене на емблемата не е нещо супер важно и дори съм свикнал вече на такива вандализми. По едно време си купувах по три четири емблеми едновременно, за да си имам резерва, когато ми ги гепнат

Тези дни Майк Рам писа в неговия блог, как семейството му е станало жертва на тъпа кражба и реших и аз да постна малко разсъждения, относно гепенето в България.

Да минем на въпроса. Гепачите в България са три групи и започвам с първата.

Крадци- Тези пичове не си поплюват и затова в пресата ги наричат често бизнесмени, ‘щото са тафнали много кинти и журналистите нямат мотивация да ги наричат с истински имена. Вече двадесет години наблюдаваме действията на крадците и сме свидетели на тоталното окрадване на всичко, което си струва в България. Наблюдаваме и псуваме. От Европа наблюдават, но не псуват, ама ни спират кранчето. Тези играчи, често са с протекции от високо ниво, даже и понякога са политици, завършили тъпа специалност в селски университет и решили с чест да управляват народа, но забравили да се отърват от смотания си манталитет на тъпанари. Толкова за тях. Не са много, но затова пък гепят яко и с хъс.

Чораджии – Почти няма нашенец, който да не е ставал жертва на чораджиите, но напоследък те чорят повече от апартаментите и колите на крадците, ‘щото от обикновенния българин вече нама к’во да се гепи. Една немалка прослойка от нашето население, които поддържат по-висок стандарт с кражби на чуждо имущество. В последно време броят им намаля, защото забягнаха към Испания, където прославят името на нашата Родина, пък и няма какво да се гепи от обикновенния българин, както вече казах. Пак са си много в България.

Тъпанари – Огромна част от българското население, възпитавано от родителите си в злоба, завист и неуважение към чуждото имущество. Те са царете на далаверата. Взимат всичко от там, където го намерят, без значение дали е ценно и дали им трябва. Не обичат да плащат за никакви вещи или материали. Щом нещо им потрябва и не могат да го получат срещу шише ракия, те просто го тафят от некой друг балък. Един шофьор на такси, когото познавах, крадеше баластра в тенекии от сирене на всеки свой курс, за да си покрие дворчето на село. Винаги когато минеше покрай Семинарията (където имаше куп с баластра), слизаше и пълнеше две тенекии. Не знам колко общо баластра е гепнал, но доста време се трудеше. Друга голяма част тъпанари дойдоха от село и в една огромна върволица напълниха центъра на столицата, претарашвайки де що има мазе и таван. Крадят всичко, което видят, но най-вече метал.  Ако си си оставил старата пералня машина в мазето, тези тъпанари я влачеха на гръб незнам-си-колко-си километра, че да си я ползват или продадът. Голем удар, а ?  Явно е по-добре така, отколкото да бачкаш ниско квалифициран труд. Кофтито е, че много българи не са квалифицирани и предпочитат да краднат, вместо да бачкат. Други тъпанари ходят на работа, но пак гепят де що видят. Понякога това е портфейл или телефон на колега, понякога е продукция, която произвеждат или продават в мястото, където работят. Дори да не им трябва, пак гепят Един такъв тъпанар работеше в Своге във фабриката за шоколад. Както се казва- крадеше и с гъза си. Сухо мляко, бисквити, масло-всичко що имаше в завода се влачеше дома. Не че яде сладко, ама нали е далавера. Тъпанари за жалост в България има много, ама страшно много.

Ето това е положението сънародници. Излиза, че по-голямата част от населението краде, гепи, чори или далавери. Останалите се опитват да пишат за позитивното, да казват добри думи за добри хора и да сформират н’екво мижаво гражданско общество, обаче са малко и срещат неразбиране в голяма част от сънародниците.

Сега отивам да си купя нова емблема за Мерцедеса, защото резервните са ми свършили.

Advertisement