Световен ден за безопасен интернет

9 Февруари е световният ден за безопасен Интернет и ще бъде отбелязан в над 60 страни по света. Начинанието е похвално, защото светът трябва да бъде запознаван постоянно с опасностите, които ги дебнат.

Интернет е едно чудесно място, но за жалост крие големи опасности за ползвателите и не визирам само кибер-престъпленията. С комерсиализацията на компютрите все повече хора прекарват много време онлайн и се сблъскват с всякакъв вид информация, която се смята за достоверна, само защото е публикувана. Реално няма никакъв контрол, кой какво публикува и вредната информация заплашва да придобие особенно големи размери. Нарастването на популярността на социалните мрежи и сайтовете за ъплоадване на видео и снимки също крие опасност, защото веднъж качени, записите остават дълго време и могат да компрометират някой в бъдеще. Има пресни случаи, в които хора са изнудвани да вършат определени неща под заплаха, че ще бъдат качени уличаващи ги записи в Интернет. Тези записи могат да станат много популярни, защото са супер удобни за преглед по всяко време, от всяко място и от всеки. Представете си бъдещият ви работодател след търсене за вас, да попадне на нещо правено през младежки период и под влияние на алкохол За жалост децата пак са най-потърпевши в дадения случай и ниската компетентност на родителите пречи те да бъдат предупредени.

Ползите от Интернет са огромни, но за съжаление той крие и много опасности, и затова трябва да сме подготвени и да пазим нашите деца, които в чести случаи имат по-голяма подготовка в новите технологии от нас, но за жалост не знаят как да се пазят.

Кръчмата

Днес едно приятелче на майтап ме заведе в една кръчма открита наскоро от него. На пазара „Георги Кирков“ или Женския, или там както се нарича сега, се намира въпросното кръчме „Драгоман“, в което сервират предимно субпродукти или карантия по народно му. Нямам представа, как не е затворена от властите, но на това място можеш да хванеш дезинтерия дори без да консумираш или да пипаш нещо Столът на който седнах имаше трохи, датиращи на поне една година, а покривката, непознала пране имаше лекета от всякаква порода и всички мерудии, предлагани в менюто се бяха разположили на купчинки и само чакаха някой да си овкуси карантийките и да папка вкусно. Половината помещение беше склад, в който собствениците и/или наемателите бяха складирали всевъзможни непотребни вещи, които им пречат в къщи, но пък им е жал да изхвърлят. На стените имаше нарисувани пана, изобразяващи пиещи вино хора в битова обстановка и чашите бяха огромни за сметка на чиниите, които авторът явно недолюбва щото почти липсваха.

Иначе персоналът беше любезен и дори обича животните, защото кучето-порода коферман, живеещо там, когато му подхвърлих месенце, само го подуши и извърна глава към мен с поглед, изразяващ пренасищане от храна Беше ми неудобно да снимам мръсотията, затова направих малко снимки

Куклата спинка в истинска бебешка количка

Сервитьорката и бара. Под телевизора има мръсни чинии

В "двора" на масите още има непочистен сняг.

14′та среща на клуб „Спри и помисли“.

Вчера се проведе поредната среща на клуб „Спри и Помисли“.

Интересни презентации изнесоха Майк Рам и Пламен Петров, които ни учат как да бъдем позитивни и да използваме различни техники за да успеем в живота.

Презентациите бяха:

1. Реализация на визуализация (5 практически съвета по приложна магия).

2. Камъчето на благодарността (Колко малко е нужно, за да успеем).

Благодарение на тези двама души, имам възможност да си отворя мирогледа за неща, които не съм и подозирал и съм безкрайно щастлив, че ги познавам и черпя от техните вдъхновение и знания. Скоро в клубния сайт може да се видят всички презентации.

Почивка на море

По новогодишните празници направих една разходка до морето, заедно с по-добрата половинка (приятелката-съпруга) и приятели. 7-8 дни в село Варвара ми се отразиха чудесно и дори успях да си почина. Тази година нямаше много хора по празниците и разходките по южното черноморие бяха изключително спокойни и безлюдни.
Малка реклама
В с.Варвара се намира заведение и хотел „При Димо“ (може и да се казва по друг начин, но всички му викат така от години), където могат да се вкусят най-добрите ястия по южното ни черноморие.
Честита Нова Година на всички с пожелание за много здраве и късмет.
Малко снимки

Частна скаличка с. Варвара

Водни кокошки в рибарското заливче на с. Варвара

Силистар. Някой път има огромни вълни

Една надгробна плоча. Опасен плаж е Силистар.

Варварски пейзажи

Едно желязно дърво. с. Варвара

Дървото

Резово. Тук свършва България и започва един голям, безлюден турски плаж.

Резово. Скачането не е позволено, но ....

Аватар. Това е филмъ :)

В Неделя гледах „Аватар“ и мога да кажа с чиста съвест, че това е лентата на последните 5 години.
Няма да преразказвам фабулата, но във филма имаше всичко, което би се харесало на публиката, включително и любов. Ако можете го гледайте на 3D и няма да съжалявате.
Заслужаваше си чакането този филм.

Радваме ли се по празниците ?

Вчера, заради големите задръствания ми се наложи да походя пеша из центъра на София.
Заглеждах се в лицата на хората с надежда да открия предпразнична радост и усмихнати очи, но не би.
Всички пешеходци изглеждаха зомбирани от техни си проблеми, гледаха си в краката, за да не се подхлъзнат по заледените тротоари, а една жена на около 40 дори гласно псуваше кмета, заради снега. Само за сравнение, миналата седмица ми пратиха снимки от големия сняг в Минеаполис, но там хората по-скоро се радваха на снега, отколкото да се мръщят на неудобството, причинено от него.
В България хората наистина имат проблеми, непознати другаде по света, но без усмивки сами правиме нещастието още по-голямо. В доста блогове напоследък се зачитам за силата на усмивката и позитивното в живота ни, и наистина смятам, че е наложително българите да се усмихваме повече. Казвам усмихваме, но имам предвид цялостен позитивен поглед върху живота. Щом дори по празниците няма усмивки по лицата ни, значи нещата са много зле. Надявам се в бъдеще повече да се пише за усмивката и така да се стигне до много хора в България, които наистина имат нужда от знание за силата на позитивното. Пожелавам късмет на всички и повече радост, за да можем да усетим прекрасните неща случващи се понякога с нас. Успехът ще дойде стига да вярваме в него, а негативизмът убива вярата в нас самите.

Иде ли козият грип ?

След птичият и свинският грип, които хвърлиха в истерия повече от половината свят, иде ред на новият кози вирус, който вече е взел шест живота в Холандия. Над две хиляди били заразените с новия вирус, така че новата напаст има всички шансове да се превърне в пандемия. Страхувайте се !

Аз така и не можах да разбера, дали наистина трябва да се шашкам от тези грипни епидемии или не. По всички медии се ескалира някаква ужасна паника, затварят се държавни граници и се усилва контролът по летищата, а в същото време докторите ми казват да не се притеснявам ни най-малко, щото това било нещо нормално и няма място за никаква паника. Да съм си пил витаминчета и да не се тормозя с противогрипни ваксини. Оказва се, че медиите спират да рекламират новите епидемии, така внезапно, както и са започнали и естествено без обяснение, какво точно се случва. Хората продължават да си живеят по стария си начин, маските изчезват от лицата им и всички чакаме нещо ново да се случи с грипа, за да можем да се притесняваме отново.

Дали накрая няма да се получи, като в приказката за лъжливото овчарче и да спрем да вярваме на „честните“ медии, докато наистина ни тръшне някакъв страшен щам, който да ни свари неподготвени и да изтрепе половината човечество ? Май въпреки огромния технически прогрес, движещите сили на хората си остават едни и същи, както и преди векове, щом намираме аналогии с народно творчество, от преди стотици години.

Силата на думите

Всички знаем, че човечеството общува най-вече с думи, а действието и мимиката остават далеч по-назад. Слушаме думи, доста често празни и дори не се замисляме, какво се крие зад тях. Лековерно приемаме всичко, което чуем и поради способността си да анализираме си правим изводи, често за цял живот. Наскоро в блога на Майк Рам,прочетох за „единствената история“. Нещо подобно искам да кажа и аз. Чуваме нещо, което е абсолютна глупост и без да се замислим това остава в съзнанието ни, като истина и го споделяме с други хора, убедени в твърдението и дори склонни да спорим ожесточено за него само защото сме го чули. Да вземем за пример рекламите. Често ни заливат с абсолютни лъжи и ние, освен че купуваме продукта, повтаряме папагалски твърдението от ракламата, без да сме се убедили в истинноста на фактите. Навремето имаше книга, наречена- „Най-разпространените заблуждения“ и в нея имаше невероятни неща, които цялото човечество знае, но които нямат нищо общо с истината. Почти съм сигурен, че тази способност на хората, да помнят и разпространяват неистини се изучава във факултетите по журналистика и ПиАр, като някакво ценно правило за самозаблуда на хората. Лесно е да те излъже някой, на когото вярваш безрезервно, но когато повтаряме някоя глупост, чута от несигурен източник, мисля че е малко глупаво.
Не мислите ли, че трябва да се замисляме повече, анализирайки твърденията, а не повтаряйки ги папагалски ? Дали ще живеем по-добре, ако това се случи ?

11′та среща на клуб „Спри и Помисли“

В неделя се проведе единадесетата редовна среща на клуб „Спри и Помисли“, на която Пламен Петров и Майк Рам изнесоха две презентации, които ми направиха огромно впечатление и затова искам да го споделя в блога си.
Презентациите бяха:
1.“Враговете на успеха“ от Пламен Петров.
2.„Случайност ли е нашият живот?” от Майк Рам.
Ще можете да ги видите на клубния сайт в най-скоро време
Заслужава си да ги прочетете.

Виждат ли ясно ясновидците ?

Напоследък, накъдето и да се обърна все виждам телевизор, а от там се мъдри уродлива мутра на ясновидец. Явно нормално изглеждащи хора с това призвание няма. С изключение на един-двама, всички имат някакъв странен блясък в очите и този блясък, ако някой го нарече луд, мисля че ще е абсолютно прав. Хората обичат да вярват в свръхестественото, може би защото не могат да си го обяснят. Аз също съм хора и съм бил свидетел на някакви странни неща, които не мога да си обясня. Вярвам, че не всичко е така както си го мислим, но тези със странния блясък в очите ми идват много нанагорно, като ги засеча да лекуват хора по телевизОрО. По този повод ще разкажа една случка.

Преди години имах познат на , който жена му беше много болна и бяха изгубили всякаква надежда. Съответно бяха склонни да прегърнат идеята за гледач, ясновидец и лечител в едно. Та отиват те при някякъв „гуру“, който почва да ги залъгва със странни движения на ръцете и безумно въртене на очи, обяснявайки за разни точки в тялото, които са болни. Пича естествено нищо не разбира и започва с налучкването. Накрая стига до далака и моят човек му дава да разбере с мимика или жест, че вярва. Тогава празноглавеца се впуска в обяснения, как вижда болна точка и това е далака. След десетминутни глупости и накрая, когато му казват, че няма никакви точки, защото далакът на жената е изваден, Гурчо сконфузно обяснява, че точката си остава, въпреки че органа го няма. Моят човек му обяснява, как ще му откъсне главата, да видел дали ще остане точка след това.

Разбирам, че хората понякога имат нужда да им се даде надежда, но тук използват лековерните за донори на кинти. Всичко в телевизиите е смс’и, телефонни обаждания, че даже и лекувне на болести от екрана.